На 10 Ноември 1917 година с постановление№21 на цар Фердинанд е приет закона за създаване на Медицински факултет към Софийския университет. Законопроектът е внесен от министъра на просвещението Петър Пешев.

Катедрата по анатомия в София започва своята дейност през м. Юни 1918 г., а една година по-късно започва дейността и на Катедрата по хистология и ембриология.

През 1950 г. Медицинският факултет се отделя от Софийския Университет (СУ) и се обособява в самостоятелна Медицинска Академия, която 1954 г. се преименува във Висш Медицински Институт (ВМИ) София. През 1972 г. ВМИ се включва в състава на новата Медицинска Академия (МА), представляваща сборна формация, която обхваща всички медицински висши училища в България.

Развитието на обучението по анатомия в България започва с преплитане на руско, френско и немско влияние за да се стигне до обединение на всичко добро от трите школи и развитие на Катедрата по анатомия в София.

Руското влияние в периода на „Малката Русия“ на жълтите павета

След освобождението на България от османско владичество, при основаването на Медицинския факултет към Софийския университет са привлечени  голям брой руски специалисти. Това са поданиците на изпепелената от революции и Гражданската война Руска империя, придошли на вълните на бялата емиграция на Балканите, в България и в нейната столица – европейска и малка, току що почнала да излиза от плена на ориенталското си безвремие. Една част от тях са били емигранти от Белорусия, които не са били съгласни с комунистическия режим в Русия. Това е периодът, маркиран от подема на столичния град, както и от разтърсващата драма, провокирана от „съюзническите“ бомбардировки. Бивши ректори, генерали, медицински величия, писатели, художници, журналисти, балерини, джаз-музиканти, редови бойци, казаци, домакини, учителки, медицински сестри, дърводелци, селяни и аристократи, те населяват столицата, придават ѝ нов колорит и я превръщат в още по-европейска, благодарение на невидимите връзки, които обединяват емигрантската диаспора. Следите на това руско присъствие са останали в страниците на историята на междувоенна България, в историята на изграждането на редица български административни, академични, културни и медицински учреждения.

Основател на Катедрата по анатомия е руският анатом проф. Владимир Петрович Воробьов (1876 - 1937).  Той е учил и работил в Харковския национален университет Василий Каразин - най-старото висше училище в Украйна. Воробьов е бил избран за ръководител на Катедрата по анатомия за периода и я е организирал и ръководил до  Септември 1921 г. За този период руският анатом е чел лекции, издал е учебник и е създал анатомичния музей на катедрата. В трудните следвоенни условия за година и половина (март 1920 г. - септември 1921 г.) Воробьов успява да изгради катедрата по анатомия, да подготви свой наследник в преподаването в лицето на д-р  Милко Балан. По същото време от 20. Март 1920 г. за професор по хистология и ембриология към катедрата е избран и втори руски морфолог - Александър Феодоровоч Манковски (1868 – 1946).

Най-голямото постижение на проф. Воробьов в света на науката по морфология е запазването и балсамирането на човешките тъкани, като те същевременно са съхранявали живия си цвят при влиянието на околната среда, атмосферно налягане и светлина. Макар и притиснат от обстоятелствата, именно той успява за кратко да консервира и балсамира тялото на Владимир Улянов - Ленин през 1924 г.
 
С помощта на Владимир Воробьов през март 1924 г. Збарски започва непривлекателните операции с тялото на Ленин. Направени са около 20 разрязвания, пробити са дупки в черепа (мозъкът и очите вече са отстранени заедно с повечето други вътрешни органи) и лидерът е положен във вана с формалдехид в продължение на няколко седмици, за да се убият микробите и бактериите и да се предотврати по-нататъшното гниене.

След това Збарски и Воробьов поставят Ленин във вана със спирт, за да се подобри цветът на кожата и да се прикрият трупните петна, които са се появили. Все пак, в онзи момент от кончината на Ленин вече са изминали цели два месеца.

Накрая учените използват глицеринов разтвор, за да направят кожата на мъртвото тяло по-мека. Било важно тялото да се отпусне след вцепеняването, за да може да се нагласи позата на Ленин. Никой в Русия не е правил нещо подобно преди това, затова Збарски и Воробьов работят основно "на тъмно", рискувайки всичко, особено да си навлекат гнева на Сталин, ако се провалят. Те обаче успяват.

Влиянието на френската школа 

С договора от Сан Стефано (3 март 1878) българската държава се възражда. Година по-късно между Франция и България официално се установяват дипломатически отношения: Йожен Шефер връчва акредитивните си писма на княз Александър Батенберг и става дипломатически агент и генерален консул на Франция в България. Франция – чиято валутна единица се използва в Княжеството до създаването на лева (1880), изиграва важна роля за изграждането на модерната българска държава. Френските университети се превръщат в предпочитано място за формиране на българския политически, културен и стопански елит.  В последващите години се засилва влиянието на френската медицина и в частност анатомия, защото голям брой представители на българската интелигенция (включително медици) получава висшето си обрасование във Франция. Като резултат от задълбочаването на френско/българските взаимоотношения от 30. Март до 3. Април 1969 година в София много успешно се провежда 54-тия Конгрес на „Association des Anatomistes“. За българските анатоми това събитие е важна крачка към получаването на опит в организирането и провеждането на големи международни конгреси. 

Влиянието на немската школа 

След 1-вата световна война (1914 - 1918) израства една нова генерация медици, която е придобила висшето си образование в различни университети на немскоговорящите страни. Това допринася за разпространението на влиянието на немската култура и медицинската наука в България.  

Първият асистент в новообразуваната Катедра по анатомия и хистология през 1919 г. е бил д-р Милко Балан (1888 - 1951). Проф. д-р Милко Александров Балан е роден на 4 декември 1888 г. в София, в семейството на видния български езиковед и пръв ректор на Софийския университет – акад. Александър Балан. Той завършва медицина във Виена, след което е военен лекар по време на Балканските войни и Първата световна война. От 1924 до 1926 г. специализира анатомия във Виена като Рокфелеров стипендиант. През 1930 г. е избран за хоноруван, през 1945 г. – за редовен доцент, а през 1950 г. – за извънреден професор към Катедрата по анатомия на човека при Медицинския факултет на Софийския университет. Проф. д-р М. Балан е един от основателите на Секцията по антропология и анатомия на човека към Института по морфология при БАН. Той е първият изследовател в областта на палеоантропологията в България и учител на всички палеоантрополози у нас. Проф. д-р Милко Балан умира на 7 октомври 1973 г. в София.

Обединението ражда сила, вяра и надежда

На практика тези влияния на чуждестранни школи се сместват и полагат основите на развитието на българската анатомия. След приключване дейноста на проф. Воробьов , между 1921 и 1923 г. ръководството на Катедрата по анатомия временно е поето от българският доцент Михаил Цветков Минев (1874 – 1949). Михаил Минев е роден на 26 ноември 1874 г. в гр. Ловеч. Учи в Априловската гимназия (Габрово) и завършва средното си образование в София. От 1894 до 1897 г. е студент по естествени науки в Софийския университет.

Завършва и работи няколко години като гимназиален учител. От 1902 до 1908 г. е студент по медицина в Университета на гр. Нанси (Франция). Дипломира се като лекар с научна степен „доктор по медицина“. Докторската му работа е на тема „Морфологични изучавания върху пода на IV- и вентрикул“.

На 1 Ноември 1923 г. за ръководител на Катедрата е избран руския анатом проф. Иля Феодорович Шапшал. Той е роден през 1978 г. в Санкт Петербург, професор е по анатомия в Одеса и извънреден професор по анатомия в Белградския университет. Автор е на първия български учебник по анатомия на човека. Проф. Шапшал ръководи катедрата до Ноември 1933 година. От 1934 г. се връща в клиничната практика и започва работа като лекар в село Раждавица, област Кюстендил, а след това е лекар на частна практика в София.
 
През периода 1933-1935 г. катедрата се ръководи от доц. Михаил Минев. 

През 1935 г. се сливат катедрите по анатомия и по хистология и ембриология и проф. А. И. Хаджиолов ръководи слятата катедра до 1945 г., когато катедрите се разделят отново. Проф. Хаджиолов специализира в Париж и Лион, а след завръщането си в България, едва 31-годишен, през 1934 г., Хаджиолов е вече професор при Катедрата. През този период Хаджиолов привлича за свои асистенти и сътрудници млади хора, които израстват в изтъкнати учени – акад. Г. Узунов, проф. Кр. Балабанов, проф. Бр. Папазов и др.

През 1939 г. преподаването по анатомия се поема от доц. Димитър Димитров Каданов, а от 1945 г. той става редовен професор и ръководител на Катедрата по анатомия. Той е роден на 12 април 1900 г. в Шумен, следва медицина в Прага и завършва във Вюрцбург, Германия.

От 1925 до 1933 г. е просектор (главен асистент) в института по анатомия на Вюрцбургския медицински факултет. Каданов е бил избран за редовен доцент по хистология и ембриология при Медицинския факултет на Софийския Университет, но поради поетите задължения като просектор във Вюрцбург, не е могъл да встъпи в длъжност. След уволнението си в Германия (поради убежденията си на антифашист и чужденец) той се завръща в София, където работи 3 години като ординатор в Софийската Първа държавна болница и 2 години като преподавател по анатомия в Училището за акушерки и Художествената академия.  Овладял до съвършенство сребърните импрегнационни методи за визуализиране на нервните влакна и рецепторите, той изучава сетивната инервация на редица органи. Избирането на Каданов за доцент през 1939 г. става след 3 несполучливи конкурси на базата на неоспоримите постижения на научните му трудове. Причината за това е „конкурентното участие на  д-р Й. Дрексел, който като водач на немската хитлеристка колония в България,  е поддържан от професори на нашия медицински факултет, проводници на немското влияние у нас“ (Д. Каданов: Към историята на Софийския Университет „Климент Охридски“; в Спомени за СУ 1982 г.). През 1942 г. Д. Каданов е избран за извънреден професор и в 1945 за редовен професор и директор на Катедрата по анатомия в София, длъжност която той изпълнява до пенсионирането си през 1965 г. Започва активна научна дейност на преподавателите и се публикуват се голям брой работи в областта на морфологията на рецепторите, начин на разклонение и типове кръвоносни съдове, билатералната симетрия, антропологична характеристика на българите, преобразуване на мускулатурата. Проф. Каданов е носител на богатите традиции на немската анатомична школа. Той провежда активна научна дейност и е един от най-заслужилите учени за създаването на българска анатомична школа. Бил широко ценен в научните среди и чел лекции в много европейски университети. 

След пенсионирането на проф. Каданов ръководството на Катедрата по анатомия се поема от проф. д-р Георги Петров Гълъбов, който я ръководи до 1982 г.

Той е роден на 7.11.1918 г. в с. Яворово, Асеновградско. Негови съученици са бележития български писател Николай Хайтов и големия карикатурист Борис Димовски, с които поддържа приятелски отношения до смъртта си.

Завършва медицина в София през 1943г. От 1944 г. е последователно асистент, доцент и професор в Катедрата по анатомия. Той е зам. министър на МНЗ от 1951 до 1959г. През периода 1959-1966 г. е научен секретар на Българската академия на науките и основател на Централната лаборатория по регенерацияпри БАН, на която остава директор до края на живота си. Сътрудниците на проф. Гълъбов специализират дългосрочно в дългосрочно в чужбина и това дава голям тласък на развитието на анатомията в България. Създават се постепенно и медицинските училища в други големи градове – Варна, Пловдив, Плевен и Стара Загора. Много от учените започналите своята кариера като демонстратори или асистенти по анатомия стават изтъкнати учени и блестящи лекари в редица клинични дисциплини.  

За винаги актуална инфомация се абонирайте за нашия пощенски списък