Историческата справка е съставена от Г. П. Гълъбов  и  М. С. Давидов, които изразяват особена благодарност на академик проф. д-р. А. И. Хаджиолов и на член кор. проф. д-р. х.к. Д. Каданов за помощта, оказана при написването на книгата за историята на БАД.

Няма съмнение, че създаването на самостоятелно дружество на анатомите, хистолозите и ембриолозите в България е допринесло значително за повишаване нивото на научно-изследователската и учебно-преподавателската дейност на българските морфолози, за осъществяването на международни контакти и за утвърждаването на нашите постижения извън пределите на България, както и за събуждането на интерес към морфологичните изследвания в голям брой млади хуманни медици, ветеринарни медици, зоолози, биолози и др.

В архива на дружеството липсват някои основни документи, което затруднява възстановяването на хронологията на събитията, свързани с неговото създаване и укрепване. Същевременно, обаче, при създаването на историческата справка през 1982 година, учредителите на дружеството все още са били живи и са разказвали за първите трудни, но характеризиращи се с огромен ентусиазъм крачки при неговото организиране.

Въпреки, че архивът не разполага със съответните документи по всичко личи, че учредяването на дружеството на анатомите, хистолозите и ембриолозите в България е било свързано с продължителен период на предварителни обсъждания и подготовка.

Преди създаването на самостоятелно дружество морфолозите в България са били включени като отделна секция в т.нар. "Общо медико-биологично дружество" към Министерството на народното здраве и социеаните грижи на НРБ. В това дружество е имало отделни секции за по-голямата част от застъпените у нас медико-биологични дисципливи. Подобна форма на организация явно не е давала възможност за по-широко разгръщане на дейността на морфологичната секция. Проф. Горанов на учредителното събрание на дружеството изтъква специално, че в рамките на общото дружество не е било възможно организирането на национална конференция на морфолозите по подходящ проблем, както и създаването на клонове в градовете, където има медицински факултети. Независимо от изтъкнатите затруднения морфолозите у нас намират възможност в рамките на общото медико-биологично дружество от името на Отделението за биологични и медицински науки,  Института по морфология на БАН, както и на Катедрите по анатомия и по хистология при ВУЗ, да организират и проведат Първата конференция на морфолозите в България.

Първата конференция на морфолозите в България

Конференцията се провежда от 24 до 28 ноември 1959 г. в София при ентусиазираното участие на всички морфолози у нас. На Конференцията са взели участие и не малък брой изтъкнати морфолози, гости от различни страни в Европа (СССР, Полша, ЧССР, Румъния, Унгария, Югославия и Гърция).

Организационният комитет на Конференцията е имал следния, състав: председател- академик А. И. Хаджиолов; подпредседател - член кор.проф. Д. Каданов; секретар - доц. Ж.Йорданов и членове- член кор. Д. Паспалев, проф. М. Балан, проф. П. Петков, проф. Д. Димов, проф. Ст. Иванов, доц. Г. Гълъбов, доц. Д. Станишев и ст.н. с. Р. Янев .

В секретарята са били включени ст.н.с. Г. Бояджиев, П. Боев, С. Ацев, Н. Илков, В. Доков, Е.Чакъров, Х. Кръстев, П. Емануилов, И. Георгиев и В.Нанков. Заседанията са били проведени в следните секции: Секция по цитология и обща хистология - председател проф. М. Москов; Секция по специална хистология и неврохистология (доц. Д. Станишев); Секция по специална хистология и хематология (доц. Ж. Йорданов); Секция по анатомия и антропология(член кор. проф. Д. Каданов); Секция по ембриология и сравнителна хистология и ембриология(член кор. Г. Паспалев).

Академик Хаджиолов си спомня, че по време на провеждането на конференцията се е разисквал въпроса за отделянето на морфолозите от медико-биологичното дружество и за учредяването на самостоятелно дружество на морфолозите в България. Провеждането на Конференцията на морфолозите през 1959 г. несъмнено изиграва положителна роля за осъществяването на тези идеи, защото тя преди всичко показа, че у нас има не малко добре подготвени специалисти-морфолози, които притежават необходимите организаторски качества за самостоятелно провеждане на научно-организационен живот.

По същото време в МНЗСГ са провеждани дискусии и са предприети конкретни мерки за извършването на реорганизация на подчинените му научни медицински дружества.

Учредителното събрание

В резултат от настойчивата подготовка и правилната позиция и подкрепа на редица отговорни инстанции на 6. 02. 1962 г. в зала 19 на Катедрата по анатомия в София се провежда учредителното събрание, на което се провъзгласява образуването на РЕПУБЛИКАНСКО  НАУЧНО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, ХИСТОЛОЗИТЕ и ПАТОМОРФОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ.

На учредителното събрание са присъствували 39 морфолози от София и Пловдив. По предложение на проф. Горанов събранието се ръководи от член кор. проф. Д. Каданов, д-р. Д. Пенев и д-р. Г. Дашев.

Събранието протича при следния дневен ред:

1.Прочитане заповедта на НМС (Научен медицински съвет) при МНЗ за създаването на Научно дружество на анатомите, хистолозите и патоморфолозите;

2. Приемане на примерен устав (предложен от МНЗ) и

3. Избор на ръководство на дружеството.

Събранието преминава при твърде активното участие на повечето присъствуващи. В изказванията на всички проличава желание за по-доброто вътрешно структуриране и организиране  на научния живот на дружеството. Първоначално се предлага образуването на две секции: по нормална морфология и по патологична морфология. Изказват се препоръки и за създаването на секция по хистохимия. Интересно е било и  предложението научната продукция на морфолозите да минава за преценка през дружеството. Предложено е и се е за членове на дружеството да се поканят и морфолози от други висши учебни заведения като зоолози, ветеранари, биолози и др. Още на учредителното събрание се повдига въпроса за целесъобразността от обединяването на анатоми и хистолози от една страна и на патоанатоми от друга. Като аргумент е изтъкната на първо място специфичната научна проблематика на отделните дисциплини, както и значението на образуването на две отделни дружества за осъществяването и подържането на международните контакти със съответните дружества в чужбина.

Решения на учредителното събрание

Взетите решения на учредителното събрание са обобщени от председателствуващия го член кор. проф. Д. Каданов и протоколирани както следва:

1. Създава се Дружеството на анатомите, хистолозите и патоморфолозите в България, със седалище на ръководството в София.

2. Към дружеството се създават две секции: а). Секция на анатомите и хистолозите и б). Секция на патоморфолозите.

3. Създава се Софийски клон на дружеството, и клон в гр. Пловдив

4. 3а ръководство на дружеството се определят: проф. Каданов (председател), троф. Горанов (член на ръководството и председател на Секцията на патоморфолозите), проф. Кърджиев (член),  проф. Н. Йрданов (член), д-р. Манолов (секретар на дружеството и на Секцията на анатомите и хистолозите), д-р. Дашев (секретар на Секцията на патоморфолозите), д-р. Теохаров (касиер), д-р. Павлов (член) и д-р. Петков (член).

5. Седалище на ръководството е гр. София.

6. Да се предложи на НМС на МН3 организирането на периодично списание на морфолозите. Дотогава да се вземе участие в редактирането свитъка на списание Съвременна медицина (Експериментална медицина и морфология).

На 29.03.1962 г. се е наложило отново провеждането на общо събрание на дружеството поради факта, че НМС при МНЗ е изразил несъгласие ръководството да се състои от 9 души. Той е настоял за спазване на устава, според който ръководството трябва да е съставено от 7 души. На това събрание ксмисията по избора на ръководството прави предложение за промяна и събранието единодушно гласува за следния състав: член кор. проф. Д. Каданав (председател), проф. Б. Кърджиев, проф. А. Проданов, проф. Ж. Йорданов, доц. И. Георгиев, доц. В. Ванков, д-р. Б.Теохаров.

Междувременно клонът в Пловдив провежда организационно събрание, на което избира свое ръководство в състав: проф. А. Проданов (председател), проф. Д. Станишев (зам. председател), доц. И. Георгиев (секретар), д-р. Хр. Миленков и д-р. П. Петров (членове).

На събранието на 29.03.1962 г. в София се избира ръководство и на софийския клон на дружеството: проф. Ив. Горанов, д-р. Г. Дашев, д-р. П. Петков, д-р. С. Манолов и д-р. К. Павлов.

Веднага след учредяването на дружеството ръководството се събира и разработва програма за текущата година. В съответствие с тази програма се провеждат първите заседания на секциите и първите общи научни сбирки на дружеството. На тези прояви се изнасят първите научни доклади. Пред членовете на дружеството биват изнесени и първите научни съобщения от чуждестранни гости (д-р Манина-СССР, която изнася доклад върху регенеративните промени в ПНС по време на ембрионалното развитие след лъчева увреда). В програмата са включени и информации за резултатите  от командировките на наши морфолози в чужбина. Първите две общи  заседания на дружеството са били посветени на съвременните проблеми на морфологията, съобщения, за което са били подготвени от член кор. проф. Д. Каданов, д-р. Манолов, д-р. Ацев, проф. Ж.Йорданов и  д-р Чакъров.  Запазените документи от този период свидетелствуват за големия интерес към първите научни прояви и желанието за активно участие на повечето членове в тяхното осъществяване.

Признаването на дружеството като юридическа личност става с протоколно определение от съда на 24.07.1962 г., за което е издадено удостоверение от Софийския народен съд — фирмено отделение под номер 6 от 1962 г.

След необходимото стабилизиране на вътрешната организация на дружеството на 20.05.1962 г, ръководството взема решение, за свързване на дружеството с международните асоциации и създаването на трайни връзки с тях. По тази причина и във връзка с участието на наши представители в международния сившозиум по хистохимия и цитохимия през м. май 1963 г. във Варшава, на 22.11.1962 г. се провежда заседание на ръководството, на което се взема решение да се предложи създаването на секция по хистохимия към дружеството. За нейното създаване основно значение са имали подготовката по създаването на международна асоциация по хистохимия и цитохимия, на която нашата секция е трябвало да стане колективен член. На 29. 11. 1962 г. на общо събрание е трябвало да бъде учредена такава секция и въпреки, че протокол от това заседание в архива няма, по-късни документи недвусмислено показват, че то се е провело и подобна секция е била образувана. За това говори и фактът, че нашата секция е била включена в международната организация на снмпозиумът във Варшава през 1963 г. и окончателно на Конгреса на Федерацията във Франкфурт през 1964 г. Освен това на заседанието, на което се е приело разделянето на основните секции на дружеството, е станало въпрос към кое дружество ще премине хистохимичната секция.

Едновременно с провеждането на вътрешното организационно укрепване на дружеството, привличането на нови членове и осъществяването на първите международни контакти, ръководството на дружеството активно участвува в извършването на оценка на състоянието на морфологичната наука у нас, както и в обсъждането на нейните главни насоки и проблеми. При тази съвместна инициатива в държавния план се предлага включването на редица важни проблеми като: Възрастови изменения в организма при нормални и патологични условия; Изменения в сърдечно-съдовата система при нормални и патологични условия; Регенеративни и приспособителни способности и възможности на централната и периферна нервна система; Чернодробен, белодробен и експериментелен рак с оглед хистогенезата, както и значението на храната (включително витамини, холестерин, хормони, антибиотици); Професионална патология, токсикодинамика, клиника, профилактика и динамика на нови токсични производствени вредности, навлизащи в селскостопанското и индустриално производство. Както личи, тежестта на научните морфологични изследвания е паднала върху най-актуалните проблеми, които са били поставяни за разрешаване пред световната наука.

Активната дейност на двете секции на дружеството, както и на дружеството като цяло, постепенно показва, че обединяването на двете основни секции е било до голяма степен изкуствено. Независимо от общата база - използването на едни и същи морфологични методи, специфичността на проблематиката на двете дисциплини е доста различна и на практика води до създаването на ясно разграничаване между тях.

Това, както и пълноценното участие в международния научен живот, е довело до недделяването на мнението за разделянето на дружеството на две самостоятелни дружества: едно по нормална- и второ по патологична анатомия. На 18.04.1963 г. на събрание на дружеството конкретно се поставя въпроса за неговото разделяне. От протокола на това събрание не личи да е взето окончателно решение за това. От някои изказвания личи, че поставянето на този въпрос на това заседание не съответства на устава. На практика, е взето решение въпросът да се отнесе до МНЗ. В писмо, изпратено до НМС на МН3 (на копието няма изходящ номер и дата), се посочва, че разделянето на дружеството е гласувано с болшинство и се отправя молба за потвърждаване решението на общото събрание на дружеството. Липсва документа за отговор от страна на МНЗ. Независимо от това дружеството се разделя и се провъзгласяват:

1. Републиканско дружество на анатомите и хистолозите в България и

2. Републиканско дружество на патолозите в България.

Първоначалният вариант на устава на дружеството, приет на учредителното събрание на 6. 02. 1962 г., е бил спуснат от МНЗ. Още на 15. 02. 1962 г. ръководството прави предложения за корекции. По-късно на 29. 05. 1969 г. акад. Хаджиолов прави нови предложения за промяна в устава, които са се налагали поради учредяването на Съюза на научните медицински дружества в България (учредителния конгрес е бил на 29. 11. 1968 г.). С този въпрос се заема проф. Ст. Манолов, който на общото организационно събрание, състояло се по време на 6-тата национална конференция в Пампорово, предлага за обсъждане коригиран текст за устав на дружеството. Обсъжданията на този вариант не довеждат до неговото гласуване, но се взема решение една тричленна комисия да оформи окончателния текст, който де бъде предложен за гласуване на общото събрание по време на 7-мата конференция във Варна. Гласуването се извършва на 4.6.1978 г.

Обособилото се самостоятелно дружество на анатомите и хистолозите заживява свой организационен и научен живот, като ръководството продължава изпълнението на предначертаната програма.

 

За винаги актуална инфомация се абонирайте за нашия пощенски списък